Йордан Биков - забравеното величие на българските щанги
През годините спортът е едно от нещата, които спомагат най-вече за сближение и сливане на народа. Не един и два пъти триумфите на наши спортисти са ни карали да забравим за миг проблемите и грижите, които имаме. Един от спортовете, които най-често са предизвикали това възприятие, е повдигането на тежести. България се гордее с редица славни щангисти, сложили не един и два международни върха.
В тази обява ще ви разкажем за един българин, оставил вечно името си в историята с връх, който няма по какъв начин да бъде усъвършенстван. Става дума за Йордан Биков – една впечатляваща персона, чиято история си коства да познаваме.
Йордан Биков е роден на 17 октомври 1950 година в Пазарджик. Още като дете е притеглен от спорта. Първоначално се занимава с гимнастика, само че под въздействието на по-големия си брат Георги и учителя си по физическо образование се насочва към повдигането на тежести, заяви Българска история.
Йордан бързо напредва в новия за него спорт. На три следващи училищен спартакиади става поредно трети, втори и първи. Усилените тренировки обаче пречат на образованието му и той прекъсва учението за три години. Очевидно е, че за младия Йордан бъдещето е обвързвано със спорта. За негово благополучие геният му е видян и той е поканен да учи в учебното заведение " Олимпийски очаквания “ в София. Младежът приема поканата и по този начин за него се отваря вратата към огромния спорт.
По това време треньор на младите щангисти там е Иван Абаджиев. Старшията постанова на учениците строга дисциплинираност. За него спортът и учението би трябвало да вървят дружно, като едното не господства над другото. Ежедневно с изключение на тежките тренировки Йордан полага и огромни старания в учението. По това време бъдещата спортна легенда живее в Банкя дружно с различен огромен български щангист – Неделчо Колев.
След като българските щангисти се показват незадоволително на Олимпиадата в Мексико през 1968 година, настава смяна в управлението на националния отбор по повдигане на щанги. За треньор е определен Иван Абаджиев. Той залага на състезателите, които познава най-добре – момчетата от училище " Олимпийски очаквания “.
В началото на своята професионална спортна кариера Биков среща голям брой компликации. Поради чести травми той не съумява да покаже своя капацитет на надпреварите. Пречат му и неприятните връзки, които има с Абаджиев. Самият Биков показва като причина за утежняването им отхвърли си да приема медикаментите, които треньорът му дава.
Въпреки че тези стимуланти са разрешени, щангистът взема решение да не ги взема, под претекст да опази здравето си. Дори без тях Биков демонстрира на своя треньор, че може да подвига огромни тежести. Успява да тласка на подготовка по 185-190 кг, а един път от стойка подвига и 201 кг. Самият Абаджиев е толкоз сюрпризиран след този негов опит, че дълго тегли тежестите на кантара, с цел да види дали килограмите са толкоз.
Първата си огромна купа Биков (категория до 75 кг) печели на европейското състезание в Констанца (1972 г.), въпреки че малко преди този момент контузва китката си и две седмици е в шина. До последно е под въпрос дали ще се включи в конкуренцията. Когато Абаджиев афишира състава за Констанца, Биков попада в него, макар че изостава с подготовката.
Проблемите не съумяват да го спрат и той става пръв, като побеждава един от най-хубавите щангисти в света по това време – Виктор Куренцов (СССР). На Олимпийските игри в Мексико сити 1968 г. Куренцов прави трибой, който никой по това време не може да приближи.
Въпреки този триумф обаче до последно има подозрения за присъединяване на Биков на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година В последна сметка той е определен да се състезава за България. Битката в катeгория до 75 кг предвещава да бъде доста оспорвана. След първото придвижване – повдигането, се открояват ясно трима любимци за медалите – Канигин (СССР), Трабюлси (Ливан) и Биков (България).
С втория си опит в изтласкването на 177,5 кг. Биков си обезпечава златния орден. Българинът не се помирява само с успеха. Той е пристигнал в Мюнхен, за да влезе в историята. Това, което желае, е да усъвършенства върха на Куренцов в трибоя. Всички погледи в залата са отправени към Биков, който се приготвя да направи опит на 185 кг.
Настъпва един от паметните моменти в българския спорт. Българинът повдига тежестта и по този начин успява да събере 485 кг в трибоя, което е нов международен връх. Уникалното на това достижение е, че то остава постоянно, тъй като след тази олимпиада трибоят в щангите е отстранен и е въведен двубоят. През 1972 година Олимпийските игри се смятат и за шампионат на планетата в съответния спорт. Така Йордан Биков за 4 месеца става първият български щангист с огромен шлем от олимпийска, международна и европейска купа. Обявен е за състезател номер едно на България за същата година.
Радостта на Биков е огромна. Ето по какъв начин той разказва своите мисли и усеща вечерта след надпреварата в Мюнхен: " В нощта след надпреварата легнах и заспах умерено. Преди това сложих медала си под възглавницата, с цел да ми е под главата. Няколко пъти се будех през нощта и в полусън го опипвах. На заранта отново се стреснах: Ами в случай че съм сънувал? Ако надпреварата не е минало и аз още не съм първенец? След това мушнах ръка под възглавницата – там си е съкровището ми, там си е. “
След олимпиaдата Абаджиев все по-често залага на своя любим Неделчо Колев в кaтегория до 75 кг. На европейското състезание в Мадрид (1973 г.) Биков е втори, а първото място заема Колев. Конкуренцията сред двамата огромни щангисти продължава, до момента в който Биков се контузва по време на оздравителен лагер в Приморско. При подготовка, в която щангистите хвърлят пудовки в пясъка, той наранява доста неприятно своето коляно. По този безразсъден метод завършва кариерата на един от най-успешните български щангисти. Биков се отхвърля публично от спортната си кариера през 1975 година
След като се отдръпва от спорта, записва Висшия институт по физкултура (ВИФ). Първоначално учи постоянно, а по-късно задочно. Отношенията му с Абаджиев се усъвършенстват. Треньорът му оказва помощ с лекциите, а когато няма пари, го включва в лагерите на отбора. По-късно го урежда на работа за няколко месеца в Китай, където Биков тренира националния им тим по щанги. Благодарение на неговия труд този спорт се развива в източната страна, а китайците даже стартират да печелят медали от влиятелни надпревари. През 1988 година Биков работи в африканската страна Габон, където 6 месеца прави пластмасови тухли. В края на 90-те години на ХХ век е назначен за отговорник на младежта и спорта към община Пазарджик.
В тази обява ще ви разкажем за един българин, оставил вечно името си в историята с връх, който няма по какъв начин да бъде усъвършенстван. Става дума за Йордан Биков – една впечатляваща персона, чиято история си коства да познаваме.
Йордан Биков е роден на 17 октомври 1950 година в Пазарджик. Още като дете е притеглен от спорта. Първоначално се занимава с гимнастика, само че под въздействието на по-големия си брат Георги и учителя си по физическо образование се насочва към повдигането на тежести, заяви Българска история.
Йордан бързо напредва в новия за него спорт. На три следващи училищен спартакиади става поредно трети, втори и първи. Усилените тренировки обаче пречат на образованието му и той прекъсва учението за три години. Очевидно е, че за младия Йордан бъдещето е обвързвано със спорта. За негово благополучие геният му е видян и той е поканен да учи в учебното заведение " Олимпийски очаквания “ в София. Младежът приема поканата и по този начин за него се отваря вратата към огромния спорт.
По това време треньор на младите щангисти там е Иван Абаджиев. Старшията постанова на учениците строга дисциплинираност. За него спортът и учението би трябвало да вървят дружно, като едното не господства над другото. Ежедневно с изключение на тежките тренировки Йордан полага и огромни старания в учението. По това време бъдещата спортна легенда живее в Банкя дружно с различен огромен български щангист – Неделчо Колев.
След като българските щангисти се показват незадоволително на Олимпиадата в Мексико през 1968 година, настава смяна в управлението на националния отбор по повдигане на щанги. За треньор е определен Иван Абаджиев. Той залага на състезателите, които познава най-добре – момчетата от училище " Олимпийски очаквания “.
В началото на своята професионална спортна кариера Биков среща голям брой компликации. Поради чести травми той не съумява да покаже своя капацитет на надпреварите. Пречат му и неприятните връзки, които има с Абаджиев. Самият Биков показва като причина за утежняването им отхвърли си да приема медикаментите, които треньорът му дава.
Въпреки че тези стимуланти са разрешени, щангистът взема решение да не ги взема, под претекст да опази здравето си. Дори без тях Биков демонстрира на своя треньор, че може да подвига огромни тежести. Успява да тласка на подготовка по 185-190 кг, а един път от стойка подвига и 201 кг. Самият Абаджиев е толкоз сюрпризиран след този негов опит, че дълго тегли тежестите на кантара, с цел да види дали килограмите са толкоз.
Първата си огромна купа Биков (категория до 75 кг) печели на европейското състезание в Констанца (1972 г.), въпреки че малко преди този момент контузва китката си и две седмици е в шина. До последно е под въпрос дали ще се включи в конкуренцията. Когато Абаджиев афишира състава за Констанца, Биков попада в него, макар че изостава с подготовката.
Проблемите не съумяват да го спрат и той става пръв, като побеждава един от най-хубавите щангисти в света по това време – Виктор Куренцов (СССР). На Олимпийските игри в Мексико сити 1968 г. Куренцов прави трибой, който никой по това време не може да приближи.
Въпреки този триумф обаче до последно има подозрения за присъединяване на Биков на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година В последна сметка той е определен да се състезава за България. Битката в катeгория до 75 кг предвещава да бъде доста оспорвана. След първото придвижване – повдигането, се открояват ясно трима любимци за медалите – Канигин (СССР), Трабюлси (Ливан) и Биков (България).
С втория си опит в изтласкването на 177,5 кг. Биков си обезпечава златния орден. Българинът не се помирява само с успеха. Той е пристигнал в Мюнхен, за да влезе в историята. Това, което желае, е да усъвършенства върха на Куренцов в трибоя. Всички погледи в залата са отправени към Биков, който се приготвя да направи опит на 185 кг.
Настъпва един от паметните моменти в българския спорт. Българинът повдига тежестта и по този начин успява да събере 485 кг в трибоя, което е нов международен връх. Уникалното на това достижение е, че то остава постоянно, тъй като след тази олимпиада трибоят в щангите е отстранен и е въведен двубоят. През 1972 година Олимпийските игри се смятат и за шампионат на планетата в съответния спорт. Така Йордан Биков за 4 месеца става първият български щангист с огромен шлем от олимпийска, международна и европейска купа. Обявен е за състезател номер едно на България за същата година.
Радостта на Биков е огромна. Ето по какъв начин той разказва своите мисли и усеща вечерта след надпреварата в Мюнхен: " В нощта след надпреварата легнах и заспах умерено. Преди това сложих медала си под възглавницата, с цел да ми е под главата. Няколко пъти се будех през нощта и в полусън го опипвах. На заранта отново се стреснах: Ами в случай че съм сънувал? Ако надпреварата не е минало и аз още не съм първенец? След това мушнах ръка под възглавницата – там си е съкровището ми, там си е. “
След олимпиaдата Абаджиев все по-често залага на своя любим Неделчо Колев в кaтегория до 75 кг. На европейското състезание в Мадрид (1973 г.) Биков е втори, а първото място заема Колев. Конкуренцията сред двамата огромни щангисти продължава, до момента в който Биков се контузва по време на оздравителен лагер в Приморско. При подготовка, в която щангистите хвърлят пудовки в пясъка, той наранява доста неприятно своето коляно. По този безразсъден метод завършва кариерата на един от най-успешните български щангисти. Биков се отхвърля публично от спортната си кариера през 1975 година
След като се отдръпва от спорта, записва Висшия институт по физкултура (ВИФ). Първоначално учи постоянно, а по-късно задочно. Отношенията му с Абаджиев се усъвършенстват. Треньорът му оказва помощ с лекциите, а когато няма пари, го включва в лагерите на отбора. По-късно го урежда на работа за няколко месеца в Китай, където Биков тренира националния им тим по щанги. Благодарение на неговия труд този спорт се развива в източната страна, а китайците даже стартират да печелят медали от влиятелни надпревари. През 1988 година Биков работи в африканската страна Габон, където 6 месеца прави пластмасови тухли. В края на 90-те години на ХХ век е назначен за отговорник на младежта и спорта към община Пазарджик.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ